Александр Одоевский Звучит вся жизнь, как звонкий

Красимир Георгиев
„ЗВУЧИТ ВСЯ ЖИЗНЬ, КАК ЗВОНКИЙ СМЕХ...”
 Александр Иванович Одоевский (1802-1839 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЖИВОТЪТ НИ ЗВЪНЛИВ Е СМЯХ

Животът ни звънлив е смях,
душата жар от чувства иска...
Обичам всички, пих за тях!
Ей богу, виното не липсва!

По-малко пия, ала на́ –
вода към вино не добавям...
Една обичам – за една
живота-чаша пресушавам!


Ударения
ЖИВОТЪТ НИ ЗВЪНЛИВ Е СМЯХ

Живо́тът ни звънли́в е смя́х,
душа́та жа́р от чу́вства и́ска...
Оби́чам вси́чки, пи́х за тя́х!
Ей бо́гу, ви́ното не ли́псва!

По-ма́лко пи́я, ала на́ –
вода́ към ви́но не доба́вям...
Една́ оби́чам – за една́
живо́та-ча́ша пресуша́вам!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Одоевский
ЗВУЧИТ ВСЯ ЖИЗНЬ, КАК ЗВОНКИЙ СМЕХ...

Звучит вся жизнь, как звонкий смех,
От жара чувств душа не вянет...
Люблю я всех, и пью за всех!
Вина, ей-богу, недостанет!

Я меньше пью, зато к вину
Воды вовек не примешаю...
Люблю одну – и за одну
Всю чашу жизни осушаю!

               1828 г.




---------------
Руският поет и философ Александър Одоевски (княз Александр Иванович Одоевский) е роден на 26 ноември/8 декември 1802 г. в Санкт Петербург. От 1815 г. е канцеларист в Кабинета на император Александър I и офицер в лейб-гвардейския конен полк. През 1824 г. влиза в Северното общество на декабристите, през 1825 г. участва в бунтовете на Сенатския площад и след разгрома на въстанието е затворен в Петропавловската крепост. От 1827 до 1837 г. е на каторга в Нерчинските рудници в Сибир. След освобождаването му служи като редови войник в Нижегородския драгунски полк в Кавказ. В поезията му са характерни силното гражданско чувство и руският романтизъм, например в историческата поема „Василько” (1830 г.). Умира на 15/27 август 1839 г. във форт Псезуапсе, сега Лазаревское в района на Сочи. Голяма част от поетичното му творчество е изгубена. Първото издание с негови стихове е „Струн вещих пламенные звуки” (1902 г.). Данни за живота и творчеството му има в монографиите „Литературная деятельность декабристов в Забайкалье”, „Во глубине сибирских руд”, „Декабристы и Сибирь”, „Сибирь и декабристы”, „Декабристы: Биографический справочник” и „Декабристы-литераторы в Сибири”.